Когато наближи Великден винаги си спомням с умиление мигове от детството.Този ден беше имен ден на дядо ми Велико.


Всяка година отивахме на село, където прекарвахме празника с родителите на баща ми. Задължително се приготвяше печено агне на пещ и имаше цяла голяма кошница с яйца за децата.

Баба ми не правеше домашни козунаци, но затова пък не щадеше пари да купи от всички видове, които се предлагаха в селския магазин.

В неделя задължително ходехме в манастира "Света Петка", който се намира на стотина метра от къщата на баба и дядо. Там запалвахме свещички за всеки от семейството за здраве. Беше хубаво,но всичко вече е само спомен.

Днес съм далеч от детството и имам голямо семейство- заварен син на 14 години и две дъщери-едната на 5 години, а другата е бебе на 2 месеца.


В четвъртък боядисахме великденските яйца заедно с децата. За празника няма да има печено агне, но пък ще се постарая да има всичко останало.

Смятам че най-важното не е яденето, а да си с любимите хора в обич и разбирателство. Затова и денят е Великден-да се забравят дребнавостите и да се отдаде почит на близостта между хората.

Изпращам няколко съвета за домакините:

• За да станат козунаците с по-тъмна коричка, прибавете към жълтъка за намазване малко захар.
• Стоплете всички продукти за козунаците.
• Не чакайте да превтаса тестото.
• Не прекалявайте със захарта.
• Печете по-бавно и равномерно.

25.04.2008/Светлана


От конкурса "Как празнувате Великден?"