В православната църква така се нарича последната седмица от живота на Христос. Всеки ден от нея в богослужебните книги се отбелязва като "велик и свят".

Постът е особено строг, през това време се прекъсва всякакъв светски живот.

В страстния понеделник църквата припомня случката с безплодната смоковница, спомената в Библията. Христос произнася върху нея присъдата "да изсъхне", тъй като тя не принася полза на никого.

Вторникът е посветен на темата за мъдрите девици, които за разлика от своите неразумни сестри били готови за идването на Господ и го чакали със запалени светилници. Докато неподготвените отидат да купят масло за светилниците си, Бог дошъл, а те останали отвън, пред затворените врати на Царството. Светлината в случая е символ на добрите дела, с които трябва да бъдем готови.

В сряда службата ни връща към притчата за разкаялата се блудница. Подчертава се разликата между спасената грешна жена и погиналия Юда, който е бил избран за апостол: първата дава своето богатство на Христос и му целува краката, другият го предава за 30 сребърника.


Велики четвъртък
Всенощната литургия е посветена изключително на Тайната вечеря, на която Христос повелява Светото причастие - хлябът (тялото му) и виното (кръвта му), да се вкусва за опрощаване на греховете. В центъра на службата е и предателството на Юда и това как Христос умива нозете на своите ученици.

Велики петък
Четат се 12 евангелски откъса, разказващи за страданията на Христос. Първото и най-дългото от тях е Евангелието от Йоан, в което Господ разкрива себе си като "път и истина и живот", като скъпоценен дар на Божията любов, съединяващ хората с Него и един с друг. В целия разговор с апостолите е прокарана нишката на радостта от спасението и изкуплението сред мрака и скръбта на света: "В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света."

Защо на Велики петък се минава под масата?
Какво символизира тя?
В средата на църквата се поставя възвишение, най-често маса, символизираща "гроба", украсен с цветя, а на престола се намира плащаницата - голямо парче плат, на което е нарисуван или бродиран образът на положения в гроба Спасител.
Посетителите на храма минават под масата, излизат и целуват разпятието. Така те сякаш преповтарят събитията отпреди близо двадесет века - слизането на Христос в гроба и възкресението.
След молитвата "Отче наш" свещеникът вдига плащаницата над главата си, обикаля престола, отива в средата на църквата и я слага на гроба.

Велика събота
Песнопенията прославят смиреното слизане на Христос към смъртта, воден от слялата се в едно съвършена любов на човека към Бога и на Бога към човека. За първи път се говори, че тази събота е наистина "най-благословеният седми ден". Това е денят, когато Христос си почива от своя труд за възстановяване на света.
Вечернята на Великата събота спада към Пасхална неделя. Свещеникът служи не пред престола в олтара, а като стои пред плащаницата в средата на храма. По време на пеенето на псалма: "Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи" (Пс 81:8), Царските врати се затварят и свещеникът с прислугата сменят своите тъмни, скръбни одежди с бели - пасхални, тогава се заменя и завесата на Царските врати и всички покривала (на престола, жертвеника, аналоя и т.н.).
Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

Възкресение Христовo
(Пасха)
Малко преди 12 часа през нощта във Велика събота свещеникът сваля плащаницата от гроба, внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ народът излиза от храма, обикаля го и се връща към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: "Христос воскресе!, и всеки път народът му отговаря: "Воистину воскресе!" Всички вярващи се приканват да забравят своите грехове и напълно да се потопят в радостта на празника.

Защо се носят запалени свещи дома?
В храма се изгасват светлините и изведнъж блясва огън. "Пристъпете и приемете света от незагасващата светлина", т.е. Спасителя. Всички присъстващи в храма се доближават до престола и запалват свещите си. След това ги отнасят вкъщи и запалват кандилото.
Така Христос влиза в домовете на хората.

23.04.2008/ROZALI