Празникът се подготвя предварително.Но той е и импровизация. Има празници като коледните, новогодишните, които се очакват с трепет и се подготвят отдалече. Но най-важното е да запазим доброто си настроение до края.




Няма рецепти за превръщането на един обикновен ден от календара в низ от магически и незабравими моменти. Но запомнете трите основни правила на празника: желание за щастие, капчица лудост и подаръци от сърце.
Когато произнасяме думата „празник", ни обхващат смесени чувства. Някои направо отричат тази фалшива помпозност в ден като всички останали, други -обратно, притварят очи и си представят най-прекрасните неща на свата. Наистина тази думичка е наситена със смисъл, тя извиква у нас много представи, спомени, мечти и преди всичко е едно обещание за щастие.
А всички ние гоним щастливата си звезда, нали?

Човек не може да живее без празници.
Иначе съществуванието му би било твърде скучно и еднообразно. Имаме отличен повод да се проявим, но не като тесни специалисти, а като професионалисти в областта на изненадите и развлеченията. Да си доставим радост, но и да дадем радост на близките си, особено на децата.
Има хора, на които празничността е изписана просто на лицето. Те пристигат и като че ли слънцето изгрява ослепително.
Други по-трудно се размърдват. Те са като тромави, мързеливи машини, които с огромно усилие се движат. За тях всичко е традиционно, банално - и елхата, и сладкишите, и пуйката със зеле, и подаръците.
Тези хора-глигани с дебели кожи са осъдени да бъдат сериозни и стегнати през целия си живот. Мислят си, че са по-умни от останалите, но всъщност са като птици с отрязани криле. Те приемат живота като низ от задължения и съвсем забравят, че се живее веднъж.

Празникът е антипод на делника.
В такива дни гърмят тапите на шампанското, но се взривяват и забраните, скрупулите, предразсъдъците.

Човек има нужда от подобно отпускане. Да бъдеш възрастен не означава да си винаги сериозен и послушен, да издигаш разума в култ, да гледаш с възмущение съседа, който си е позволил да празнува „малко по-така", а всъщност да му за-виждаш за смелостта да напусне черупката си. Но нека не смесваме празника с голямото среднощно надяждане по Коледа и Нова година.

Защото ние българите, май че разбираме под думата „празник" преди всичко килограми пържоли, купища притеснения за това „дали ще стигне" (а то винаги остава за една рота).
В този случай празникът е една форма на наддаване, състезание за струпване на масата. Разбира се, всяка домакиня има правото да се „прояви" със специалитета си. И това е истинското удоволствие - когато нещо излезе изпод ръцете ти, когато дадеш свобода на въображението си.
Ако надникнем в историята, ще открием, че всеки празник има свое определение, роля и смисъл.

Празникът, би казал някой, е лъжовен, повърхностен.
Добре! Но къде забравяте магията, вълшебството, стоплянето на сърцето и душата...
Да вярваш в Дядо Коледа, в силата на великденското яйце, в рождените дни или в ритуала на бракосъчетанието, това не е просто машинално да се приравняваш към стадото.
В такива моменти, чрез вечните и непреходни митове ние като че ли си позволяваме да мечтаем лудо, да се чувстваме щастливи.

Защо да се лишаваме от празника под претекст, че знаем каква е неговата функция?
Естествено съвременните консуматорски общества спекулират повече или по-малко с празничното ни настроение, като отрупват витрините на магазините с куп примамливи (но често ненужни) неща...

И все пак разумният човек познава границите на съблазънта. И може би в този момент се срещат (без да си пречат) разумът и необходимата щипка лудост, която стопля душата и одухотворява сърцето.
А иначе усмивката ражда усмивки.

Да живее празникът!