Топлината на дървото носи комфорт и елегантност както вкъщи, така и в градината. На български липсва специална дума за дървените покрития в двора - те не са нито паркет, нито дюшеме.

На английски терминът е заимстван от корабоплаването - от deck, т. е. палуба. Наистина декингът (decking) напомня палуба на кораб, плуващ сред зеленото море от трева.

Дъските, използвани за дървено покритие, не се различават по външен вид и размер от дюшемето. Те са широки 12-14 сантиметра и са скроени по дължина според предварително изработен проект. Могат да се използват както полирани гладко рендосани дъски, така и с грапава повърхност, за да не се хлъзгат при дъжд.

Нареждат се успоредно една на друга и се закрепват върху скара. Важно е да се знае, че градинското дюшеме не ляга направо върху земята!

Такова подреждане има двойно предназначение - от една страна, то запазва повърхността на дъските, които не са в контакт с влажната почва, от друга - и теренът под покритието диша и изсъхва правилно, като не задържа влагата.

Декингът е идеален за вила и селска къща

С декинг може да се покрият градински пътечки, стъпала, които водят към терасата, да се застеле част от градината и да се превърне в елегантна трапезария под открито небе, да се оформи малка платформа в сянката на голямата върба, която да плува сред зеленината и да изненадва приятно със смяната на обстановката. Но може и да се използват дъски при създаването на голям солариум около басейна на вилата.

Интимното вътрешно дворче също може да се “павира” с дърво и да заобиколи като рамка малкото басейнче, което приютява водните растения. А защо да не създадете едно задушевно външно пространство, като покриете терасата с дърво. Това са само някои от примерите, в които декингът може да стане важен функционален и декоративен елемент и да създаде ефектна сценична атмосфера от изключително висока стойност.

И докато декингът е идеален за вилата, селската къща и може да се свърже с модерната архитектура, има места, на които той никак не подхожда. Това са неостиловете и сецесионът в архитектура от края на 19 и началото на 20 век, където камъкът е безспорен фаворит.

Модата идва от север

Дървените покрития на открито - в градината или на терасата, са разпространени преди всичко в северните европейски държави и в Северна Америка. Те активно присъстват и в модерната архитектура от средата на 20 век.

Декингът е едно добро решение, когато трябва да покрием зони от терена, които са меки и разкалващи се. И не само в този случай - всъщност в дъждовната Англия декингът намира изключително широко приложение. Там той представлява една равностойна алтернатива на камъка. Дървеният материал е много употребяван за градински настилки, които създават елегантни решения с голям ефект.

У нас този особен тип на покриване на външното пространство все още няма голямо приложение. Той е непознат и в нашето градинско наследство, където камъкът е всевластен господар във възрожденските дворове. Може да срещнем дървото единствено като уютно и топло покритие върху големите чардаци на старите къщи, които са служели за дневна и спалня на открито, място, където семейството е прекарвало всички хубави дни в годината. На пазара липсва голям избор от такива материали, но от няколко години вече има специализирани фирми, които предлагат дървесни породи за градински покрития и изработка на декинг.

Много предимства, никакъв дефект

Наистина декингът не е разпространен и популярен у нас, но ако решите да го използвате, той е добра ландшафтна находка. С негова помощ може да покриете по бърз, практичен и елегантен начина пътеката, терасата, солариума или пространството около басейна. Не е необходимо да бъркате бетон, да зацапвате градината със строителни отпадъци, да чакате да се втвърди покритието. Всичко е въпрос на сглобяване.

За разлика от други покрития (теракота или камък) не е необходимо да правите предварителна подложна основа, която изисква време, труд и средства и оскъпява другите покрития. Дървото е естествен, екологичен и твърд материал, който се предлага в природни цветове или боядисан. Такова покритие издържа непроменено повече от 15 години. В случаите, когато се прави на сянка или във влажна зона, дървото трябва да бъде импрегнирано предварително с препарат срещу гъби. За да се удължи животът му, на всеки три-четири години се лакира със специален импрегнант.

Дървесини, подходящи за настилки

Най-подходящи и най-употребявани са тропическите дървесни видове. Те са много твърди и устойчиви на атмосферните влияния, както и на атаките на гъби и насекоми. Благодарение на тези характеристики те нямат нужда от специфична предварителна обработка, което се препоръчва например при покритието с чам. Важно условие е дървесината да е качествена и добре изсушена.

• Тиково дърво (Tectona grandis) - тропическо дърво, което расте в изобилие в горите на Югоизточна Азия, отглежда се и в тропичните области Африка и Южна Америка. Достига височина до 50 m. Цветът му в свежо състояние е златножълт, като преминава в кафяво при изсушаване. Дървесината му е здрава, твърда, не се поврежда от насекоми и е устойчива на гниене.

• Тик от Борнео (Shorea Glauca) - дървото расте на остров Борнео, известен и като остров Калимантан - най-големият остров в Малайския архипелаг, Тихи океан, в азиатския югоизток. Цветът на дървесината е жълто-сив в прясно състояние и с тенденция да потъмнява при изсушаване. Много е устойчив на увреждания.

• Ироко (Chlorophora excelsa) - тропическо дърво, което се среща в тропичните африкански гори. Цветът му е златисто-кафяв, жилкуването е по-тъмно. Дървесината е с отлични механични свойства, сравнима с тиковата дървесина, въпреки че й отстъпва по някои показатели. Има добра устойчивост на удар.

• Бял бор (Pinus sylvestris) - расте в цяла Европа, както и у нас (в Рила, Родопите и Пирин). Особено използван в скандинавските страни. Цветът му е розовокафяв. Дървесината е смолиста, мека, сравнително лека, умерено устойчива на увреждания. За да се използва навън, е необходима автоклавна обработка, което го предпазва от атаките на гъби и насекоми.

• Туя (Thuja plicata). Гигантската туя е дърво, високо 45-55 метра, с конична корона. Расте в изобилие в Северна Америка и Източна Азия. Има червеникаво-кафяв цвят. Дървесината е мека, лека, устойчива на гниене, лесна за работа.

Как се прави

Като цяло декингът не е само наредени една до друга устойчиви на влага дъски, а представлява цялостна конструктивна техника. Той може да се инсталира по два начина. Единият е да се постави на нивото на терена. Прилага се в случаите, когато се покриват пътеки, мястото в зоната покрай басейна или сред градината.

Другият начин е да се монтира издигнат над нивото на терена - това се прави при оформяне на балкончета, мостчета, платформи с функция “белведере”.
В първия случай най-отдолу се полага пласт чакъл, който изпълнява ролята на дренаж. Върху него ляга една поддържаща конструкция, изработена от греди от здраво дърво (дъб, кестен). Тя е замонолитена в терена чрез пилоти (дървени колове) в циментови основи. Накрая върху тази структура се фиксира декингът, който най-често наподобява дървен капак, направен от долепени една до друга дъски.

При повдигнатия декинг също е необходима поддържаща конструкция, както и задължителния пласт чакъл, който изпълнява функциите на дренаж. В този случай конструкцията е издигната на дървени пилоти с различна височина (поне 12 сантиметра над земята), закотвени в терена. Те са свързани два по два с напречни укрепващи дъски (клещи), които фиксират разстоянието между тях. За създаване на здрава пространствена конструкция отгоре ляга скара от надлъжни греди, монтирани в рамка. Тя е укрепена с метални Г-образни планки. Най-отгоре е декингът.

Любезно предоставен от www.gradinata.bg