Съцветия с разнообразна форма и невероятни багри, големи красиви листа, интересна кора – тези качества, съчетани с обилен цъфтеж и непретенциозност, правят хортензията любимка на градинарите.

Хортензията (Hydrangea) принадлежи към семейство Хортензиеви, родът включва около 100 вида храсти. Те са изключително разнообразни – има изправени и увивни, листопадни и вечнозелени, студоустойчиви и топлолюбиви, хортензии-джуджета и дървовидни гиганти.

Произхождат от Хималаите, Северна и Южна Америка, Централна и Източна Азия.

Хортензията има големи овални листа, назъбени по края. Цветовете са събрани в съцветия, различни според конкретния вид, но за всички е характерно, че в центъра им се намират малките плододаващи цветчета, а по периферията те са големи и стерилни. Багрите включват различни нюанси на розовото, лилавото, синьото, червеното, има бели и кремави хортезии, съществуват двуцветни и такива с преливащи оттенъци на един цвят. Любопитно е, че окраската при повечето видове зависи от киселинността на почвата – хортензиите цъфтят в розово на почви с основна реакция и в синьо на такива с висока киселинност.

Да се отгледа хортензия не е трудно. Тя е благодарно, издържливо и непретенциозно растение. Предпочита глинести структурни и отцедливи почви, богати на хранителни вещества, с неутрална или висока киселинност. Прекалено силната основна реакция на почвата не е за препоръчване, защото води до заболявания.

Хортензията обича водата, добре е почвата около корените да е постоянно влажна. В зависимост от вида предпочитанията към светлината варират от полусянка до пряко слънце. Най-добре се развиват растенията на защитено от вятър място.



Повечето хортензии се нуждаят от периодично подрязване. То се извършва през пролетта, преди активната вегетация. В никакъв случай обаче не бива да се прекалява. За да ви радва растението с цялата си декоративност, отстранявайте старите съцветия до първия чифт силни и здрави пъпки. Ако храстът е прекалено гъст, могат да се отрежат близо до корена няколко стари, слаби или прекалено близо разположени един до друг клони. При работа с растението трябва да се внимава, защото сокът му може да предизвика раздразнение на кожата.

Хортензиите се размножават със семена, чрез отводи, но най-често, през пролетта и лятото, със зелени резници – върховете на млади клони, които няма да цъфтят.
По отношение на дизайна хортензиите предлагат много възможности – те изглеждат красиво както в групи, така и като самостоятелни растения. Според височината на конкретния вид могат да бъдат пищен фон или да заемат челно място. Увивните видове са изключително ефектни при ветрикалното озеленяване. А разнообразието на сортове дава възможност за създаването на цели колекции от различни по големина, багри и срокове на цъфтене растения.

Най-често срещаните в градините хортензии са едроцветни, с кълбовидни съцветия. Те са пренесени в Европа от Япония през 18 век и тогава предизвикват истински фурор. За съжаление били твърде топлолюбиви и се налагало да се отглеждат като саксийни растения. Последвалата интензивна селекция довела до създаването на разнообразни сортове, които освен с декоративни качества се характеризират и със студоустойчивост.

На най-голяма популярност се радват:

• Едролистната хортензия (H. macrophylla, H. horticula) – красив храст с яркозелени листа и кълбовидни съцветия. Представена е от голям брой декоративни сортове – Quadricolor, Grandiflora, Lilacina, Perfecta; Nigra, Altona.
  

• Метловидна хортензия (H. Paniculata) – много красива, с едри пирамидални съцветия, които в началото са бяло-кремави, а с течение на времето порозовяват, като цветът им става все по-интензивен до есента. Този вид нараства бързо на височина, особено ако се отглежда при подходящи условия. Добре понася ежегодно подрязване. Най-популярни сортове – Unique, Floribunda, Grandiflora, White Moth.
  

• Дървовидна хортензия (H. arborescens) – отличава се с едрите си бяло-кремави съцветия, които я украсяват от юни до септември. Някои сортове достигат повече от 2,5 м на височина.
  

• Едроцветна хортензия (H. serrata) – съцветията са едри, кълбовидни. Цъфти без умора от началото на лятото до есента. Обича обилното слънце, достига 1,2 м на височина. През есента листата й са не по-малко декоративни от цветовете.
  

• Хортензия Саржентиана (H. aspera sargentiana, H. villosa) – впечатлява с нежните си тъмнозелени листа и огромните, до 30 см в диаметър съцветия. Вътрешните цветчета са виолетови, окръжени от външните бледорозови. Фаворитка на пчелите, които явно оценяват медоносните й качества. Цъфти през втората половина на лятото.Това е късноцъфтящ вид. Забележителен е и ръстът на тази хортензия – достига цели 4 метра.
  

• Дръжкова хортензия (H. anomala petiolaris) – увивна хортензия, много подходяща за вертикално озеленяване в полусянка. Цъфтежът е сравнително кратък – само няколко седмици, но кадифените яркозелени листа я правят достатъчно декоративна през останалото време.
  

• Дъболистна хортензия (H. quercifolia) – листата на този красив двуметров храст много напомнят на дъбовите, а през есента се обагрят в пурпурно и бордо. Цъфти през цялото лято с бели цветове, събрани в конусовидни съцветия.
  

Ако почвата в градината ви е с неутрална реакция, а много искате от розовата си хортензия да направите виолетова или синя, добавете в почвата сяра или алуминиев сулфат. При нередовно внасяне е много вероятно растението да цъфти едновременно с виолетови и розови съцветия, а ако извършвате добавките само от едната страна, храста ще се раздели на розова и на виолетова половина с интересен преход между тях. Изпитан народен метод за получаване на синя хортензия е закопаването на стари ръждиви пирони около нея.

Любезно предоставен от www.gradinata.bg

25.09.2008/rozali.com