Красиви и внушаващи усещане за царствено великолепие, бромелиите навлизат в нашия бит. Тези екзотични растения се вграждат успешно в интериора на съвременния дом, предлагайки възможности за различни комбинации помежду си или с други растения.
Много любители на екзотиката отнасят у дома си саксии с прекрасни бромелии, но немалко от тях изживяват разочарования. За да запазим първична красота на тези чуждоземни цветя, трябва да познаваме техните “тайни”.



Център на естественото разпространение на бромелиите е Южна Америка, предимно джунглите в басейна на р. Амазонка, но се срещат и в саваните. Необичайната им красота е привличала и привлича много учени и градинари. Безогледното им събиране с комерсиална цел, както и изсичането на горите, са довели до силно намаляване на числеността им.

Родът наброява около 1700 вида, но някои от тях вече са вписани в Червената книга на Международния съюз за опазване на природата.

В родината си различните бромелиеви видове растат на почвата, по пясъците, по дърветата, скалите и даже на телеграфните стълбове. Повечето от тях са епифитни, т. е. прикрепват се по дърветата, без да са паразити. Обикновено имат слаба коренова система, която им служи за закрепването към субстрата, но много наземни видове са с добре развита коренова система и с дебели месести листа, които служат за резервоари на водата в периода на засушаване. Те растат и върху богати на хранителни вещества почви.

Според режима, който изискват бромелиевите растения, могат да се разделят на две големи групи.

• Към първата група принадлежат гостенките от влажния тропик с много кратък сух период (вриезеи, криптантуси, някои видове нидулариуми). Те нямат ярко изразен период на покой и през цялата година се нуждаят от висока температура (лятото 23-250С, зимата 18-22 и в никакъв случай по-ниска от 130С). За тях е добре, ако се затоплят отдолу (под саксията). През пролетта и лятото в периода на активен растеж растенията се поливат обилно и редовно се оросяват. Когато е много горещо, нужно е да се оросяват по няколко пъти през деня. През зимата се полива много внимателно, винаги при температура, не по-ниска от 180С.

Растенията от тази група предпочитат светли места, но през лятото е необходимо да се предпазват от преки слънчеви лъчи.

Кои са те:

 

В своята родина (Централна и Южна Америка) тя се среща като епифитно и наземно растение. Впечатлява с широките си до 6 см и дълги 30-35 см тъмнозелени листа с напречни червеникаво-кафяви ивици и петна. Особено интересно и красиво е класовидното й съцветие с разположените в една равнина два реда цветове. С плътно прилепналите едно до друго прицветни листа то образува вертикално разположена силно удължена елипса с яркочервена багра. У нас тази вриезеа се отглежда успешно в домашни условия.

Наименованието й произхожда от латинската дума за гнездо nidus и е свързано с формата на листната розетка, центърът на която наподобява гнездо. Във влажните тропически гори на Бразилия и Мексико тя е епифитно или наземно растение с многобройни дълги от 20 до 60 см тъмнозелени отгоре и тъмночервени отдолу листа с меки бодлички по края с червен оттенък. Съцветието се състои от много бели цветчета, всяко от които е разположено дълбоко в пазвите на едри, яркочервени по края и кафяви при основната листа. Цъфти от юни до декември. Нидулариумът е светлолюбив и топлолюбив, изисква температурата през зимата да не спада под 150С.

Това е род от красиви безстъблени бромелиеви растения от Бразилия и Гвиана, чиито листни розетки се отличават с разнообразен рисунък. Съцветията им се развиват в пазвите на листата и са с дребни бели цветчета. Някои от представителите на рода се използват като декоративни растения за оформяне на терариуми, флорариуми или като епифити за оформяне на стволове на дървета, както и за украса на интериора с други бромелиеви. Отглеждат се при температура 18-200С на рехава почва (за епифити) в малки съдове. Редовното поливане и оросяване, особено през лятото, са най-важният дял от грижите по отглеждането им.

Известни са повече от 10 вида, от които по-разпространени са:

Впечатлява със светлозелените си листа с две надлъжно разположени кремави ивици, събрани в малка розетка с 15 см в диаметър.

Розетката се състои от 10-15 листа, дълги до 15-25 см. Те са светлозелени отгоре, със сребристи напречни ивици, а отдолу сребристи. Видът има и вариетет зонатус (Cr. zonatus var. zonatus) чиито листа са дълги до 35 см, сиво-зелени на цвят, с ярко изразени сребристи напречни ивици.

Всички видове криптантуси са подходящи за отглеждане в домашни условия. С малките си размери се разполагат успешно в композиции с други растения.

Бромелиевите растения от втората група идват от места с ярко изразен сух сезон и рязко колебание на температурата (ехмеи, билбергии, неорегелии). Тези видове изискват по-светло и малко по-прохладно място (лятото 20-250С, зимата 16-20, но не по малко от 120С). През зимата растенията се поливат по-рядко (един път седмично) и леко се оросяват. Не се допуска и преовлажняване на почвата. С настъпването на лятото поливането и оросяването се увеличават.

И от тази група има избор

Тя е епифитно растение в своята родина - влажните тропически гори на Бразилия. Листната й розетка достига до 40-50 см в диаметър. Много е красива е с червените си, дълги по 40-60 см блестящи листа. През периода преди разцъфтяването центърът на розетката и младите къси листа се обагрят яркочервено. Това повишава значително естетическата стойност на растението. Изключително декоративна е градинската форма трикольор с бели, розови и светлозелени ивици по дължината на листата.

Също е епифитно растение от тропически гори на Бразилия. Образува плътна фуниевидна розетка от сиво-зелени листа с широки сребристи или бели, а понякога и розови напречни ивици. Дълги са от 30 до 100 см. Този вид прави впечатление и с оригиналното си пирамидално съцветие. Цветовете, отначало светлосини, а след това виолетови, са 3 см дълги, разположени между множеството розови прицветници. Цъфти през юни и юли или ноември-декември. Едно съцветие се запазва свежо от няколко месеца до половин година. След като прецъфти, старите листа завяхват, но това не означава край на растението - то преминава в кратък покой. Тогава му е необходима температура от 12-15 градуса. По-късно встрани от старото растение се развиват няколко издънки. При по-добри грижи за растението те може да са 7-8. Когато укрепнат и пуснат корени, се отделят от майчиното растение с остър нож и се засаждат в малки саксийки. Ехмеята обича кисела почва (към почвената смес е добре да се добавят изгнили борови иглички, борова кора и кисел торф). Никога не бива да се полива с варовита вода.

Основните изисквания към хранителния субстрат са той да е рехав и дренажът на съда да е много добър. Наземните бромелии се отглеждат в почвена смес от листовка, разложен оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:1:1:0,5. За да не се уплътнява субстратът, може да се добавят парченца борова кора, дървени въглища или стиропор.
За епифитите видове се подготвя по-рехав субстрат – листовка, прегорял оборски тор, борова кора, торф, пясък в съотношение 1:0,5:1:1:0,5. Тези растения може да се отглеждат успешно и само върху парчета борова кора, оформени красиво като стволчета или пънчета.
Бромелиевите не се нуждаят от ежегодно пресаждане. Достатъчно е то да се извършва веднъж на 2-3 години. При засаждането не се притиска почвата около корените, а растенията се закрепват с пръчица. Поливат се внимателно, за да не се измъкнат. След пресаждането редовно се оросяват.
Всички бромелиеви растения без изключение се нуждаят от проветрение, но без да се допуска течение. В периода на растеж се подхранват с торове, за предпочитане с минерални.
Растенията и от двете групи, чиито листа са събрани в плътна розетка, може да се поливат, като водата се налива направо в розетката.

Издънки се превръщат в ново растение
Бромелиите могат да се размножават чрез семена, но това е твърде бавен процес.
Най-често се практикува вегетативното размножаване чрез отделяне на образувалите се издънки от майчиното растение заедно с коренчета.

Любезно предоставен от www.gradinata.bg